От автора: Понякога една малка приказка може да замени 10 консултации с психолог.(Както е и настоящият случай)
По окъпаната от слънце поляна тичаше момиче. Беше облечена в бяла дантелена рокля, с розови панделки на къдриците, а в ръцете си държеше мрежа за улавяне на пеперуди. Беше забавно и хубаво. И тук, на голям зелен лист от репей, тя видя огромна жаба, покрита с брадавици.
“Каква отвратителна жаба”, каза Момичето с отвращение.
— Кхе-хе — прочисти гърлото си жабата. — Знаете ли, че аз съм омагьосан принц?
– Не може – каза невярващо Момичето.
— Вярно, вярно — потвърди Жабата. — Зла вещица хвърли магия върху мен и огромното ми кралство. Аз съм млад, красив и богат. Ако ме очароваш, ще се оженя за теб и ще живеем дълго и щастливо. Ще те нося на ръце и ще ти подарявам цветя всеки ден.
– Как да те омагьоса? – попита Момичето.
– Не е лесно, защото злата вещица направи сложно заклинание. Трябва да ме заведеш у дома, за да спя в мекото ти легло и да ме целуваш всеки ден. Храни се от лъжичка и извежда на разходка. И тогава всичко ще се случи. Една сутрин ще видите не гадна жаба, а красив принц. И животът ви ще стане щастлив и спокоен.
Момичето слушаше жабата като омагьосана. Тя погледна кожата, покрита с брадавици, огромните, увиснали очи, тясната цепка на устата и видя висок, красив мъж с кичур черна коса и присвити зелени очи. До него тя видя себе си – във великолепна бяла рокля в красив замък, чула думи на любов…
Преодолявайки отвращението си, Момичето коленичи, пъхна Жабката в подгъва на роклята си и я отнесе у дома.
Това е молитвата, която привлича прекрасни неща в живота ни
От този ден животът на момичето се промени. Вече не тичаше по слънчевата поляна да търси пеперуди, не пееше и не се забавляваше. Тя се грижеше за Жабката. Жабата се оказа много капризна: поиска кроасани за закуска и спагети със сос бешамел за вечеря, искаше да спи в леглото на Момичето, а освен това остави лигави следи по пода и леглото и Момичето трябваше да постоянно мийте подовете и перете бельото.
Тя спря да връзва лъкове и да носи красива дантелена рокля. От миенето ръцете й се зачервиха и много я боляха. А Жабката продължи да бъде голяма и гадна Жаба и не се превърна в този красив принц. Понякога момичето я гледаше и много искаше да я изхвърли от къщата си, за да живее както преди, но се страхуваше, че ще сгреши. И изведнъж остава много малко? Ами ако утре се събуди и види до себе си не гадна земноводна, а зеленоока брюнетка?
Така минаха няколко месеца. Малко хора биха разпознали някогашното весело и безгрижно момиче в тази измъчена бъркотия. Сега жабата отговаряше за всичко. А момичето само я обслужваше и вършеше мръсна работа из къщата.
Веднъж Жабата й се разкрещя, че й носи обяда твърде дълго. Момичето излезе от къщата и се разплака. Тя седеше на верандата и горчиво ридаеше. Една птица я видя да пее на клонка.
– Защо плачеш? — попита я Бърд.
— В къщата ми живее отвратителна жаба, която ми крещи. По цял ден я мия, чистя и приготвям храна за нея. Много съм уморена и не искам вече толкова много.
– А чия е тази къща? – попита Птичка.
— Ми — отвърна Момичето, бършейки сълзите си.
– А кой доведе тази жаба у вас?
— Сама съм — каза тъжно Момичето.
– Защо? – учуди се Птицата.
— Тя ми обеща, че ще се превърне в принц, ако я ухажвам. Но минаха много месеци и нищо не се е променило.
— Тогава защо не изхвърлиш Жабата от къщата?
– Ами ако е истина? И скоро тя ще се превърне в принц? И няма ли да чакам още малко? Вече похарчих толкова много усилия. Ще е жалко, че не изчаках още малко.
— Ами ако прекараш целия си живот в ухажване на жаба, която никога няма да се превърне в принц? – попита Птичка.
Момичето се замисли.
— Ако знаех със сигурност… — каза тя.
Притча за това как се решават проблеми
Тук момичето вдигна глава и очите й заблестяха: – Не отидете ли да видите старата вещица, която живее зад гората? Тя е стара и мъдра, може би ще ми каже – ще стане ли Жабата принц или не?
Момичето се зарадвало и веднага отишло при Вещицата. Старата вещица живееше зад гората в разклатена колиба.
— Бих искала да знам — каза й Момичето. „Ще пропусна ли възможността да се омъжа за принца?“
Вещицата взела пилешки вътрешности, очи на прилепи и блатна трева и започнала да гадае. Тя поклати побелялата си глава и погледна в тенджерата си, над която се вдигаше гъста воняща пара.
— Това е просто жаба — каза тя накрая. – Не си губи времето. Тя никога няма да стане принц.
Момичето напуснало магьосницата тъжно. Вървяла известно време, навела глава и тогава й хрумнала идея.
– Вещицата може да греши. Какво знае тази стара жена за принцовете? Трябва да отида при добрата магьосница! Тя ще ми каже със сигурност!
Добрата вещица живееше в красив замък със заострени прозорци и високи кули.
— Толкова съм уморена — каза момичето. — Но се страхувам, че ако прогоня жабата, никога няма да се омъжа за принца!
Магьосницата поклати глава и поиска един ден. Мислеше за луната и звездите, извличаше сложни формули от облачни къдрици и бели маргаритки. И на следващия ден тя произнесе присъдата си:
„Това е просто жаба“, каза тя на момичето. – Тя никога няма да стане принц. По-добре я върнете на поляната.
Момичето мълчаливо изслуша магьосницата и си тръгна. Но вътрешно тя кипеше от възмущение:
– Завиждат ми! — възкликна тя, излизайки навън. — Разбира се, всички искат да се омъжат за принца. Познавам ги по-добре! Чувствам, че не го правя напразно.
И момичето се върна при жабата. Тя чу много неприятни думи за това, че я нямаше дълго време и този път не нахрани Жабката. Тя изми къщата от слузта, приготви вечеря и изкъпа жабата. Жабата остана доволна. Голяма, кафяво-зелена, с брадавици, тя лежеше на дантелена възглавница в креватчето на момичето. Самото момиче не можеше да спи с жабата и отдавна й беше отстъпило. Тя спеше на тесен диван в кухнята. Преди да заспи, тя, както обикновено, си помисли колко прекрасен ще бъде животът й, когато жабата се превърне в принц. Тя измисли имена за децата си, помисли какви цветя ще растат в градината й. В тези сладки мисли тя заспа.
И тя имаше сън: ето, че върви по пътеката към къщата си и вижда, че цялата е порутена и срутена, прозорците са прашни и тъмни, а на верандата на къщата седи стара жена. Страшен и рошав, като горска вещица. И сега старата жена я гледа и я мами с кукаст пръст, а момичето иска да избяга, но краката й не слушат. Приближава се до старицата, а тя я поглежда с бледите си избледнели очи и пита:
– Разпозна ли ме?
– Не – със страх й отговаря момичето. – Никога преди не съм те виждал.
— Кхе-кхе — кашля старицата. – Аз съм ти. Дълги години ухажвах Жабо и я чаках да стане принц. Всички ми казваха, че е просто жаба, но аз не вярвах на никого. Вярвах само Жаба. Много исках да се омъжа за принц. И много се страхувах, че ако прогоня Жабката, това никога няма да се случи. Минаха толкова много години, а вчера жабата умря.
Тя просто почина от старост. И дълго плаках, че никога няма да се повтори. За живота й, който е прекарала в грижи за нея. Плаках, защото остарях и не можех да тичам по поляната и да ловя пеперуди както преди. И за принца, за когото никога няма да се омъжа.
– Погледни ме, виж! — започна да вика старицата. – Аз съм твоето бъдеще!
— Не, не — извика Момичето. Тя искаше да избяга, но краката й не я слушаха и тя само закриваше очите си с ръце и викаше: “Не, не!”
— Пречиш на съня ми — чу тя писклив глас. Тя отвори очи и видя, че спи на дивана, а жабата седи на пода и я гледа.
– Заведи ме в леглото и мълчи! каза жабата.
Момичето я погледна и в главата й една след друга се завъртяха фразите, които Птицата, Вещицата, Вълшебницата и тази стара жена й казаха в съня си:
– Това е просто жаба!
Тя стана от леглото, взе жабата в ръцете си, отиде до вратата и я отвори.
Жабата усети, че нещо не е наред:
– Хей! Къде ме водиш?! извика тя.
Момичето отвори вратата, замахна широко и хвърли Жабката колкото може по-далеч.
– Излез! — извика тя. – И не се връщай. Никога повече няма да те храня и да те слагам на леглото ти! Това е моят дом и ще правя това, което ми харесва. Пак ще тичам на поляната, ще ловя пеперуди и ще се радвам на живота! Не вярвам на обещанията ти. Ти си просто Жаба!
Тя затвори вратата и се усмихна за първи път от месеци.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.